Тоника и Ивелина!

Напълниха ми душата. Червена монета за Тоника и Ивелина Андрееви от първия ден на "Златната монета" вчера. :)

Пай се-е! "Всенародна патриотична акция"!

Любимият вестник 24 часа, както и националните радио и телевизия организират "всенародна патриотична акция". На прицел е софийското летище. Трябва му ново име. "Враждебна" било много... такова едно враждебно.

На това му казвам мъдрост и далновидност. Окачените тавани на летището се разпадат. Тъпи клиенти на подземния паркинг са решили, че имат право да си паркират колите в лентите за движение. Служителите на реда ни говорят на "ти". Но не, проблемът е в името. Давайте, юруш на световната патриотична акция за ново име на летището.

Пък после да вземат да организират и една акция за смяна на името на държавата. Че сегашното е малко вулгарно.

(Снимка: 24 часа)

Син камък, Син сити, Владко Първанов

Че на Първанов не му върви в Интернет - това го знам покрай историята с трипера. Но не ми е ясно защо Гугъл е наточил мушка и срещу сина му:

За какво става въпрос? Ако има нещо - защо не се е вдигнал шум? Моментът е много подходящ...

P.S. Явно имам чувствително периферно зрение към фамилията на нашия президент. Натъкнах се на "син първанов арестуван", докато се опитвах да напиша sites.google.com на кирилица. Голям майтап.

P.P.S. Вече не се получава :( Боя се, че препратката е била към някакво уеб-хистори. Здраве да е, поне разбрах за какво иде реч: клик.

Кой каза, че живяхме зле?

Следва реакция на един от контактите ми във Фейсбук по повод на концерта на Любе миналата седмица.

Понеже става въпрос за информация от първа ръка, реших, че би било интересно да я споделя тук (запазвам правописа):

Една седмица по късно - след голямото разочарование...

Нямам думи да опиша степента на разочарование от този концерт. Пълно, съвършено, непреодолимо и окончателно...

Концерта започна след кратко (3-4 минути) изброяване на спонсори и участие на политици (между които и министър председателя което май изненада неприятно русофилската агитка). След това рязко и внушително зазвуча българския химн - едно от най добрите изпълнения с прекрасно балансирано озвучаване и могъща сила. Залата се изправи на крака приятно погъделичкана и подканена да разбере носталгията на Любе и песните им... (предвид :ВИП концертината" и виковете от публиката концертът за повечето участници беше повече въпрос политическа и социална позиция отколкото на музикален вкус).

Химна свърши. Хората още не бяха седнали когато зазвуча химна на СССР! явно някои не бяха на ясно а други не обърнаха внимание но за мое учудване никой не реагира и цялата зала остана да стои права!!! На крака за химна "Союз нерушимий"!!!

Седнах втрещен и гледах как 5000+ души стоят на крака на флагмана на комунистическите маршове! Бога ми сякаш това не стигаше а хората заръкопляскаха - слава богу или уви без капка ирония - защото на сцената излизаха изпълнителите.

Първата песен беше нова и неангажираща, прозвучаха микрофонии - мила прелюдия към задаващият се кошмар... Електрическа китара, която разтрисаше залата заглуавайки всичко освен ударните които тресяха окачените тавани на партера като при земетресение. Клавира и кухарката едвам скърцащи и акордеона звучещ като хармоника в рцете на асматик. За черешка Разторгувев пееше видимо прегракнал (не нямам предвид приятно пресипналото мъжко приръмжаване и тембър ала Висотски) и така песен след песен изпети на болезнен фалцет и последвани от бурни аплодисменти...

Е добре, първата песен беше нова... както и да е.... Втората... тя пък беше много стара и глупашка както каза вокала... третата беше посредствена рокерия със слаб текст и още по слаб аранжимент...6 песни по късно взаимно подпирайки се леко придремвахме чакайки поне някое от добре известните страхотни парчета - Позови меня, Беьози (нещо ми се крият руските знаци), Атлас... започнахме все по ясно да съзнаваме какво се случва... Какви ти хитове - нищо подобно - звучаха безлични и дори лишени от характерната и приятна звучност на гоеризброените някакви псевдо рок парчета по руски поп образец гарнирани с титанично лишеното от дори най малка дозица талантец или не дай боже професионализъм BG концертно озвучаване.

Хорст Кьолер vs Георги Първанов

Хрумна ми, че не е зле да се направи едно бързо сравнение.

Прилики:

1. И двамата са президенти.
2. И двамата са "обединители" и върховни представители на своите нации по конституция.
3. Пак по закон, и двамата подписват съответните документи при назначаване или отзоваване на посланици.

Разлики:

1. За разлика от Кьолер, Първанов се изживява като коректив на изпълнителната власт.
2. За разлика от Кьолер, Първанов смята, че може сам да решава дали да подпише или да не подпише документите при назначаване или отзоваване на посланици.
3. За разлика от Кьолер, Първанов е избран при пряк мажоритарен вот.
4. (Вероятно несъществена.) За разлика от Кьолер, Първанов обича да отстрелва защитени видове.

Вярно е - и в Германия се е случвало канцлерът и президентът да изпаднат в конфликт. Само че това е било по времето, когато са се наричали "райхсканцлер" и "райхспрезидент".

Той не се плаши. Но какво е той?

Първанов нямало да се уплаши от исканията за импийчмънт. Но какво оставало, загрижено отбелязва той, за "журналиста, бизнесмена, който и да е гражданин"? (Слушах някакво изявление по БНТ.) Какво изобщо щяло да се случи с държавата, ако бъде "отнето правото на държавния глава да изразява друго мнение"? И още:

Дали ще съберат достатъчно гласове в парламента, аз не мога да гадая. И да ви кажа откровено малко ме интересува. Аз участвам в този дебат с политически аргументи. Аз няма да правя математика и сатитстика. Както и да се развие този дебат, той ще става все по-политически и дебат за управлението на страната. Това трябва да е ясно.

Един момент! Какво различно мнение, какъв политически дебат за "управлението на страната", за какви пет лева изобщо става въпрос? Някой би ли могъл да си представи, че федералният президент Хорст Кьолер някой ден ще тръгне да си съпоставя мненията с тези на федералния канцлер и да решава какво може да подписва и какво - не и изобщо да се намесва във вътрешните дебати за управлението на страната? Впрочем Кьолер и предшествениците му се радват на същите писани правомощия като тукашния президент Първанов. И те "олицетворяват" единството на нацията, и те са "обединителни" фигури, и те имат квоти в назначаването на съдебни съвети и какво ли още не. А конституцията на Германия е по-щедра на президентски правомощия в сравнение с тази на България. Справка: тук (раздел 5, чл. 54-61) .

По-щедра наистина, но съвършено недвусмислена. А аз продължавам да се удивлявам от това колко неясно, разтегливо и направо дефектно е конституирана президентската институция в България. И по-специално:

1) Допълнителен център на власт, особен център на политическо представителство или център на овластено политическо представителство е българският президент? Намесите на Първанов във вътрешната и външната политика могат да бъдат оправдани само в първия и последния случай. Аз обаче се съмнявам, че те са допустими по конституция.

2) Ако българският президент има, както смятам, само технически представителни функции, но не и особени властови правомощия, не е ли странно, че той се избира чрез пряк мажоритарен вот и в този смисъл е много по-авторитетна фигура например от премиера?

Отговорът на втория въпрос е особено важен. Той би посочил и причината, поради която всички български президенти след 1989 година - без изключения и независимо от личните качества и политическите си биографии - неизменно са изпадали в конфликт с изпълнителната власт. За разлика от Кьолер и Меркел.

(Снимки: www.president.bg и www.bundespraesident.de)

Скъпи коли и скъпи бракми

По софийските улици се карат доста скъпи коли, а по липсващите тротоари престояват бивши такива.

Снимката е направена на една от пресечките на бул. България - втората или третата след Графа в посока НДК.