На историята--приятен апетит!

Е, може би не се случи тъкмо това, което ми се искаше. Няма да има много "Синьо лято", няма да има и "Рапсодия в синьо", но съм доволен! Липсваше ми усещането за енергия, която се придвижва отдолу нагоре--и толкова много ми беше залипсвало, че даже се зарадвах на професора Димитров, който твърди, че в България била извършена "велика демократична революция". Радвах се на опашките пред избирателните секции в квартала. Радвах се и на снимките от Мюнхен и Чикаго. Изобщо най-напред и преди всичко се разбра колко лесно може да бъде смачкана цялата тази работа с продаването на гласове: просто трябва да се гласува.

Най-много ме радва обаче историята, на която изведнъж й се отвори силен апетит и започна да лапа. Налапа Сергей Дмитриевич, направо го погълна някъде дълбоко в себе си, за да го предаде, струва ми се, съвсем скоро на пълно забвение. Погълната беше и онази смешна партия за стабилност и възход, a.k.a. Симеон Втори, сякаш за мечтано облекчение на вече бившия си лидер, някогашен местен цар и даже премиер. Не са за пренебрегване и по-малките играчи: отиде си любимецът на камерите, стожер на благотворителността и бакалавър по политология Емил Кошлуков--въпреки симпатичните сандвичи с надлежно номерирани стикери на фона на сочни резени прясна шунка...

Отидоха си. Сигурно е безвъзвратно. Надявам се, че е безвъзвратно. С други думи: so long and thanks for all the fish. :)

Иначе не съм сигурен какво ни се пише с... хм, д-р (нали?) Бойко Борисов. Засега предпочитам да си остана при еуфорията около трапезата на историята и да се наслаждавам на издания като Телеграф (британския, не Кръстевия!), според който

Right-wing former bodyguard nicknamed 'Batman' said he would form a government as soon as possible after exit polls signalled victory for his party in Bulgaria's general election.

:)

Без коментар

(Клипчето е било качено в YouTube преди около час.)

Пожалете Галеви!

Според Гергана Паси "галевизацията" била опасно явление и щяла да доведе до неприятен доклад на ЕК за България. Аз пък напоследък започвам да си мисля, че персоналната фиксация върху братята Галеви--както и върху всички други, които имат намерение да се кандидатират за депутати, за да избегнат съда--е страшно глупава. Всъщност братя Галеви не носят никаква вина за желанието си да избегнат неприятни присъди. Никаква вина за същото няма да носят и онези, които ще последват техния пример.

Представете си следното: в един град се излъчват три телевизии, две от които са предпочитани, защото наблягат на "музиката за маса", много риалити и телефонни игри, докато третата телевизия има жалък процент на гледаемост, защото се опитва да прави що-годе смислени новини и повече публицистика. Нима първите две телевизии биха носили някаква вина за това, което предлагат на аудиторията си--ако, да речем, то посява лоши примери, "влияе лошо на малките деца" и т.н.? Ни най-малко. Нормално е търговецът да се съобразява с търсенето и предлагането. И съвсем нормално е един търговец да предлага това, което най-много се търси.

По много подобен начин, струва ми се, стоят нещата с кандидатирането на един депутат. Всъщност неправилно е да се мисли, че кандидатът се кандидатира сам. Най-напред си има инициативен комитет, определен брой подписи (14,000?), внасяне на съответните документи и чак после--ако е рекъл народ и Бог--един мандат службица в Народното събрание. Няма как да се кандидатираш, с други думи, ако ти липсват "потребители". Така че ако някой се ядосва на кандидатурата на братята Галеви, да се ядосва по-добре на онези, които са издигнали тази кандидатура. А пък онези, които ще се ядосват на двамата от Дупница като мажоритарно избрани народни представители в следващия парламент--да се дразнят на хората, които са ги избрали. Изобщо всичко си е глас народен. В България диктатура няма--нито на теория, нито на практика. А братя Галеви и сродните им не са олицетворение на никаква особена политическа корупция. Те са лицето на българския избирател. На най-предания и най-мотивирания: онзи, който със сигурност ще гласува след по-малко от две седмици.

Muß es sein?

Тези дни трябваше да се позанимавам с малко стари снимки--повечето правени преди повече от двадесет години. Те неочаквано ме върнаха към два скъпи на сърцето ми текста--може би за да се разсея от безразсъдното ежедневие на всичко, което обичайно публикувам тук под етикета sanctus amor patriae dat:


СЪДБА

И ти си бил дете (почти не вярваш),
и ти си имал къдри от златò;
застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен
си хвърлял книжни лястовици сам
и си през счупени бутилки виждал
червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато
е крепнела невръстната душа,
играла е със палавия вятър
и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в твойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.

(1927 г.)


И СЪРЦЕТО НАЙ-СЕТНЕ УМИРА...

На годините бързеят всичко отнася
и сърцето най-сетне умира.
С безразличие ти отминаваш врага си,
преставаш да искаш и дириш.

Срещнеш ли тази, която си любил,
не намираш какво да й кажеш.
Отдръпва смутено ръката си груба
пред взора ти просека даже.

(1956 г.)

Галевизация, куневизация

Дочух, че Меглена Кунева май предпочитала да си запази поста на еврокомисар и нямало да бъде евродепутат. У някого да има съмнение, че именно мажоритарната кампания на НДСВ в нейно лице беше причина за техния добър успех на евроизборите? Вероятно не. А някой да има идея кой ще заеме нейното място? Вероятно също не. Ето го новото измерение на криворазбраната мажоритарност в България: да се кандидатираш един вид "наужким", колкото да дръпнеш онези по-надолу. Съжалявам да го кажа, но ако г-жа Кунева е имала ясна идея, че желае да запази поста си на еврокомисар, то нейната кандидатура за евродепутат е била една лъжа. И ако "галевизация" означава да се кандидатираш, за да отървеш съда, то номерът на НДСВ си е чиста проба "куневизация".

Просто има нещо нередно в това да гласуваш за Меглена Кунева и да не я получиш после. :) Иначе много я харесвам--като човек ми е симпатична, а като политик ми вдъхва доверие. Наистина.

Народна любов за почти бившия първи

Ето нещо, което странно как днес не се появи в новинарските емисии на нито една от т.нар. "национални ефирни телевизии"--с изключение, доколкото ми е известно, на Re:TV, която обаче няма лиценз за такава, но какво пък, пожелавам им го в най-близко възможно бъдеще:

Разбира се, главният въпрос е защо се получава това богоугодно мълчание и изобщо на какво дължим странната любов към официозността. Въпросът е риторичен. А г-н Явор Дачков, който преди има-няма две години наричаше любимия в-к Труд "парцала на Тошо Тошев" и направо отказваше да го чете, а днес обяви, че вестникът "мно'о ме кефи" и всъщност е страшно опозиционен, направо може да си гледа работата.

Хайде, със здраве! По-късно тези дни ще се включа с нещичко за евроизборите.