Блогът на Мартин Осиковски

29 февруари 2008

Малоумието на един народ

Сега те имат нова задача: да не позволят децата да бъдат настанени в близост до собствените им домове. Един старец решил да ги прати на лозето--и дарил собственото си лозе. "Тежко ни е", казват, "да гледаме тия деца и не можем да обясним на нашите собствени деца защо ония изглеждат по такъв начин и надават такива и такива стонове".

На вас що ви е, "хора"?

Нали всичко беше преднамерена кампания срещу България, нали онзи филм не отговаряше на истината?

3 коментара:

Анонимен каза...

Ало, умния, ти защо не ги вземеш в квартала си или в къщата си?

Martin каза...

Кое е по-неприятно, унизително и обезчовечаващо? "Да ги взема" в квартала си (колко многозначително местоимение, "ги", сякаш става дума за предмети или, в най-добрия случай, за животни!) или да се включа в подписка, подобна на онази в Русе?!

Анонимен каза...

Докато има изказвания катo този на георги д. няма надежда България да престане да убива децата си.

Тук никой не коментира, не се вълнува.